Светослав Иванов: Във всеки от нас се крие по един малък Боян
Вижте коментара на Светослав Иванов в " 120 минути "
Мисля си, че всеки от нас има фантазии. Някои от тях са персонални, други засягат средата, в която живеем, трети са свързани с обществото или пък със света. Четвърти минават през някакъв катарзис, който ги настройва, тъй че да гребат от живота с цялостни шепи. Стремежът на индивида да трансформира и да върви нагоре е безконечен. Той е в основата на нашата еволюция.
" По-бързо, по-високо, по-силно " – гласи универсалният олимпийски принцип, а Пейо Яворов написа: " Нагоре, към върха! " И с кърви нозете пътека бележат по урви, скали: човек – на орела той няма крилете, само че ей го, надминал самите орли ".
Вече се досещате защо и на кого е отдаден този коментар. Много от нас не го схващат. Казват си – защо му е на един човек да рискува живота си и да катери върхове? Аз също неведнъж съм си задавал този въпрос. Тази мисъл е безусловно естествена. Но не естествените трансформират света. Светът и върховете са за мечтателите, безразсъдните, неуморимите, безумнците, странниците и неразбраните. Те водят всички ни нагоре.
Именно техните фантазии да са по-силни и по-високо като че ли хващат с невидима ръка всички нас и ни карат да мислим за неща, които са в прорез с ежедневните ни грижи, битовите ни проблеми или житейския ни комфорт. Безумците могат да бъдат наречени хора, които разпалват революции, или откриватели, учени. Повечето от тях са пили от личните си токсини и са опитали върху себе си. Но всички те носят в себе си универсалния човешки блян да вървят по пътеката нагоре, към върха.
Може и да не го осъзнаваме, само че във всеки от нас се крие по един дребен Боян. Мечтател, който може би ще бъде угнетен в годините, със съзряването, може да изчезне, или ще ви накара да извършите героизъм, а може и да ви унищожи. Зависи по какъв начин виждаме нашия личен връх. Колко надалеч е той, какъв брой мощно духа вятърът и какъв брой леден и уединен е.
Ето ви отговора на въпроса " Защо? "... Защото по този начин е организиран гледащият нагоре човек. Може би в друга област, само че най-високите върхове са еднообразно рискови и самотни. Може да не го разбирам, само че сигурен съм, доста от вас го усещат.
Как наподобява върхът? Само тези, които са били горе знаят. За Яворов, постоянно еднообразно надалеч е небето. " Пустиня без ехтене и зима всевечна и нощ без начало – и нощ безконечна ".
Но това е индивидът. Вечно търсещ и неотклонен. Устремен към персоналния си връх, персоналния си триумф и към своята персонална покруса, която в действителност, в никакъв случай не го е карала да се опасява.
Мисля си, че всеки от нас има фантазии. Някои от тях са персонални, други засягат средата, в която живеем, трети са свързани с обществото или пък със света. Четвърти минават през някакъв катарзис, който ги настройва, тъй че да гребат от живота с цялостни шепи. Стремежът на индивида да трансформира и да върви нагоре е безконечен. Той е в основата на нашата еволюция.
" По-бързо, по-високо, по-силно " – гласи универсалният олимпийски принцип, а Пейо Яворов написа: " Нагоре, към върха! " И с кърви нозете пътека бележат по урви, скали: човек – на орела той няма крилете, само че ей го, надминал самите орли ".
Вече се досещате защо и на кого е отдаден този коментар. Много от нас не го схващат. Казват си – защо му е на един човек да рискува живота си и да катери върхове? Аз също неведнъж съм си задавал този въпрос. Тази мисъл е безусловно естествена. Но не естествените трансформират света. Светът и върховете са за мечтателите, безразсъдните, неуморимите, безумнците, странниците и неразбраните. Те водят всички ни нагоре.
Именно техните фантазии да са по-силни и по-високо като че ли хващат с невидима ръка всички нас и ни карат да мислим за неща, които са в прорез с ежедневните ни грижи, битовите ни проблеми или житейския ни комфорт. Безумците могат да бъдат наречени хора, които разпалват революции, или откриватели, учени. Повечето от тях са пили от личните си токсини и са опитали върху себе си. Но всички те носят в себе си универсалния човешки блян да вървят по пътеката нагоре, към върха.
Може и да не го осъзнаваме, само че във всеки от нас се крие по един дребен Боян. Мечтател, който може би ще бъде угнетен в годините, със съзряването, може да изчезне, или ще ви накара да извършите героизъм, а може и да ви унищожи. Зависи по какъв начин виждаме нашия личен връх. Колко надалеч е той, какъв брой мощно духа вятърът и какъв брой леден и уединен е.
Ето ви отговора на въпроса " Защо? "... Защото по този начин е организиран гледащият нагоре човек. Може би в друга област, само че най-високите върхове са еднообразно рискови и самотни. Може да не го разбирам, само че сигурен съм, доста от вас го усещат.
Как наподобява върхът? Само тези, които са били горе знаят. За Яворов, постоянно еднообразно надалеч е небето. " Пустиня без ехтене и зима всевечна и нощ без начало – и нощ безконечна ".
Но това е индивидът. Вечно търсещ и неотклонен. Устремен към персоналния си връх, персоналния си триумф и към своята персонална покруса, която в действителност, в никакъв случай не го е карала да се опасява.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ